Черупкена
Смущавам ли те...
пряма и лирична,
с еднакви дни, но
винаги различна?
Като изгубен охлюв
бавно... лаконична
залутана оглеждам
се за пътя.
Зад мен проблясва
слузестата диря,
но съм черупкена и
трудно се обръщам.
Назад да гледам
бавно ме убива.
Смущавам ли те
твърда и чуплива?
Уплаша ли се,
знаеш, ще се скрия.
И няма да успееш
да ме видиш
зад лепкавата
бяла пелерина.
♥ ♥ ♥
Смутен ли си сега, че ме Обичаш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
