Черупкена
Смущавам ли те...
пряма и лирична,
с еднакви дни, но
винаги различна?
Като изгубен охлюв
бавно... лаконична
залутана оглеждам
се за пътя.
Зад мен проблясва
слузестата диря,
но съм черупкена и
трудно се обръщам.
Назад да гледам
бавно ме убива.
Смущавам ли те
твърда и чуплива?
Уплаша ли се,
знаеш, ще се скрия.
И няма да успееш
да ме видиш
зад лепкавата
бяла пелерина.
♥ ♥ ♥
Смутен ли си сега, че ме Обичаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
