Смущавам ли те...
пряма и лирична,
с еднакви дни, но
винаги различна?
Като изгубен охлюв
бавно... лаконична
залутана оглеждам
се за пътя.
Зад мен проблясва
слузестата диря,
но съм черупкена и
трудно се обръщам.
Назад да гледам
бавно ме убива.
Смущавам ли те
твърда и чуплива?
Уплаша ли се,
знаеш, ще се скрия.
И няма да успееш
да ме видиш
зад лепкавата
бяла пелерина.
♥ ♥ ♥
Смутен ли си сега, че ме Обичаш?
© Искра Радева Николова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
