Червени размисли на дъждовен фон

gasenica (Гъсеница)
49 287

24 сент. 2014 г., 23:13

Поэзия » Другая

512 0 2

Да можех да удавя във вино

всички неизплакани сълзи,

които вечер ме притискат

в ъгъла с овъглени очи.

Да можех всичко да излея,

да прикипи, да се взриви

огнената топка в мене,

що будна нощем ме държи.

Да можех да се примиря

и да преглътна

горчилката на своята съдба,

която казват неизбежна,

без план за бягство е -

ЛЪЖА!

Ще ù избягам, тук ще я оставя

и нека тя за мен тъжи,

момичето, развяло черна грива

ще гони своите мечти.

И само някога, почти случайно

от очите дъжд ще завали,

той тайничко, напевно ще разказва

за другата... -

момичето със тъжните очи.