24.09.2014 г., 23:13 ч.

Червени размисли на дъждовен фон 

  Поезия » Друга
455 0 2

Да можех да удавя във вино

всички неизплакани сълзи,

които вечер ме притискат

в ъгъла с овъглени очи.

 

Да можех всичко да излея,

да прикипи, да се взриви

огнената топка в мене,

що будна нощем ме държи.

 

Да можех да се примиря 

и да преглътна

горчилката на своята съдба,

която казват неизбежна, 

без план за бягство е -

ЛЪЖА!

 

Ще ù избягам, тук ще я оставя

и нека тя за мен тъжи,

момичето, развяло черна грива

ще гони своите мечти.

 

И само някога, почти случайно

от очите дъжд ще завали,

той тайничко, напевно ще разказва

за другата... - 

момичето със тъжните очи.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??