Червени размисли на дъждовен фон
Да можех да удавя във вино
всички неизплакани сълзи,
които вечер ме притискат
в ъгъла с овъглени очи.
Да можех всичко да излея,
да прикипи, да се взриви
огнената топка в мене,
що будна нощем ме държи.
Да можех да се примиря
и да преглътна
горчилката на своята съдба,
която казват неизбежна,
без план за бягство е -
ЛЪЖА!
Ще ù избягам, тук ще я оставя
и нека тя за мен тъжи,
момичето, развяло черна грива
ще гони своите мечти.
И само някога, почти случайно
от очите дъжд ще завали,
той тайничко, напевно ще разказва
за другата... -
момичето със тъжните очи.
© Гъсеница All rights reserved.
