ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
10 нояб. 2008 г., 15:43

червеният конец 

  Поэзия
1949 0 13







като из пътеки горски

 се провирам през мълвата

ора със бръчките си

чернозема

небето е като стена

когато го погледна

а облаците са зловещи 

удари в корема



с пулсиращо достойнство

честността ме осенява

огрява ирисите ми

като житейски ореол

осанка във характера създава

целувката небесна със земята

във хоризонта

сливащо се цял



червеният конец се скъса

пронизваше живот осиротял

дали за принципите

този парадокс ще е поука

или ще капят те

един след друг

като дъждeц ръмящ

унил и вял








ЧАР, ребром

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??