червеният конец

Nov 10, 2008, 3:43 PM

Poetry

2092 0 13

като из пътеки горски
се провирам през мълвата
ора със бръчките си
чернозема
небето е като стена
когато го погледна
а облаците са зловещи
удари в корема
с пулсиращо достойнство
честността ме осенява
огрява ирисите ми
като житейски ореол ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

червеният конец

Want to read more?

Random works