29 сент. 2018 г., 01:25

Честен отговор

897 1 0

Рисуваме живота си като във "упор"
срещу една огромна, празна тишина,
отсреща казват някой също го рисувал
но някак все не стига отразена светлина,
от думите които ни догонват
от чуствата които сякаш са безплътни,
ти искаш да се събудя като в чудо
но всичко почва и завършва на заспиване.
А аз заспивам в хиляди животи,
трептящи като еднодневни пеперуди
така че, сладоста не е изгубената непорочност,
претръпнала в душата от безсилие.
Живота просто идва и си тръгва
когато се събудиш отрезвял в мечтите
и пътищата, за да се достигнем,
са тези дето пазят, .. да не се загубим.
Така че, можеш да посееш чувства
и после да ги оставиш да изсъхнат,
а може да си просто близо със присъствие
които ни обгръща като бяла истина.
И всичко друго някак е излишно
един безкраен разговор със себе си
защото хората които се обичат,
са тези, дето винаги намират себе си отсреща. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...