29.09.2018 г., 1:25

Честен отговор

895 1 0

Рисуваме живота си като във "упор"
срещу една огромна, празна тишина,
отсреща казват някой също го рисувал
но някак все не стига отразена светлина,
от думите които ни догонват
от чуствата които сякаш са безплътни,
ти искаш да се събудя като в чудо
но всичко почва и завършва на заспиване.
А аз заспивам в хиляди животи,
трептящи като еднодневни пеперуди
така че, сладоста не е изгубената непорочност,
претръпнала в душата от безсилие.
Живота просто идва и си тръгва
когато се събудиш отрезвял в мечтите
и пътищата, за да се достигнем,
са тези дето пазят, .. да не се загубим.
Така че, можеш да посееш чувства
и после да ги оставиш да изсъхнат,
а може да си просто близо със присъствие
които ни обгръща като бяла истина.
И всичко друго някак е излишно
един безкраен разговор със себе си
защото хората които се обичат,
са тези, дето винаги намират себе си отсреща. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...