5 авг. 2008 г., 17:05

Чета...

1.1K 0 44
Тежки стихове
чета,
за любови...
за раздели.
Плачат влюбени
души,
болките
не надживели.

Слънцето зад облак
скрито...
Птиците пък
без крила...
Сърцето- огледалце е
разбито...
Очите -
пареща сълза...


Болят словата
и нареждат,
спомени -
въздишки в ад,
пътища -
недовървяни,
чувства -
клади как горят.

Чета...
и мъка ме обхваща.
Как искам
да разпръсна светлина,
за полета душевен
да разкажа,
за прошката, урока
в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как искам
    да разпръсна светлина

    Благородно желание, всъщност изричането му вече е светлина.
    Харесах, Таня.
  • и наистина разпръсна светлина...Поздрав от мен!
  • Брей, как съм пропуснал това хубаво нещо
  • Светлината ме доведе тук, при теб!
    Прегръдка!
  • Как искам
    да разпръсна светлина,
    за полета душевен
    да разкажа,
    за прошката, урока
    в любовта.
    - но ти го правиш!!! Знаеш как!
    Затова не бъди тъжна, не ти прилича

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...