5 авг. 2008 г., 17:05

Чета...

1.1K 0 44
Тежки стихове
чета,
за любови...
за раздели.
Плачат влюбени
души,
болките
не надживели.

Слънцето зад облак
скрито...
Птиците пък
без крила...
Сърцето- огледалце е
разбито...
Очите -
пареща сълза...


Болят словата
и нареждат,
спомени -
въздишки в ад,
пътища -
недовървяни,
чувства -
клади как горят.

Чета...
и мъка ме обхваща.
Как искам
да разпръсна светлина,
за полета душевен
да разкажа,
за прошката, урока
в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как искам
    да разпръсна светлина

    Благородно желание, всъщност изричането му вече е светлина.
    Харесах, Таня.
  • и наистина разпръсна светлина...Поздрав от мен!
  • Брей, как съм пропуснал това хубаво нещо
  • Светлината ме доведе тук, при теб!
    Прегръдка!
  • Как искам
    да разпръсна светлина,
    за полета душевен
    да разкажа,
    за прошката, урока
    в любовта.
    - но ти го правиш!!! Знаеш как!
    Затова не бъди тъжна, не ти прилича

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...