Четири карти-четири знака

Обърнах картата първа

В безбрежни простори летях в захлас

Ти ме гледаше с любов и топлота

Смело плетяхме венци от мечти за нас

От щастие забравихме какво е самота

Нощем звездите брояхме безмълвни

Сплели ръцете си влажни като деца

Целувките ни бяха страстни и дълги

С аромат на ливади и диви цветя

Обърнах и картата втора

Тъмен облак в нея видях

А той бързо се спусна над нас

В горчиви думи обърна се нашият смях

Рани си нанасяхме дори без глас

Очите ти вещаеха бури и студ

Дяволът от завист ни раздели

Взриви любовта ни сякаш бе буре с барут

О ако знаеш как боли

Бавно надигнах и картата трета

Намирах се в пусто поле

Лепкава мъгла като с воал ме обви

От студ и умора прегъвах колене

Мъка напираше в мойте гърди

Чак сега съзрях мъжът в тази мъгла

Беше с гръб към мен Стар Побелял Приличаше на измъчен монах

А той бавно се обърна и рече - Не ме ли позна

Вгледах се в лицето му и с ужас себе си видях

С трепереща ръка обърнах и последната карта

Ледена виелица ме връхлетя в този миг

Безумна мъка стисна мойто сърце

Неволно изтръгнах сподавен вик

Сълзи опариха скованото ми лице

Коленичил бях пред нечий гроб с наклонен кръст

Самотен Обрасъл С изсъхнали отдавна цветя

И сякаш знаех кой лежи в скованата пръст

С посинели устни прошепнах едва личимите надгробни слова

                    Добре дошъл пътнико случаен

                    Моля те Стори ми добро

                    Запали свещ и за тази бедна душа

                    А после върви Обич раздавай Никого не наскърбявай

                    И знай че тук почива ЛЮБОВТА