Dec 13, 2013, 10:33 PM

Четири карти-четири знака

  Poetry » Love
842 0 2

Обърнах картата първа

В безбрежни простори летях в захлас

Ти ме гледаше с любов и топлота

Смело плетяхме венци от мечти за нас

От щастие забравихме какво е самота

 

Нощем звездите брояхме безмълвни

Сплели ръцете си влажни като деца

Целувките ни бяха страстни и дълги

С аромат на ливади и диви цветя

 

Обърнах и картата втора

Тъмен облак в нея видях

А той бързо се спусна над нас

В горчиви думи обърна се нашият смях

Рани си нанасяхме дори без глас

 

Очите ти вещаеха бури и студ

Дяволът от завист ни раздели

Взриви любовта ни сякаш бе буре с барут

О ако знаеш как боли

 

Бавно надигнах и картата трета

Намирах се в пусто поле

Лепкава мъгла като с воал ме обви

От студ и умора прегъвах колене

Мъка напираше в мойте гърди

 

Чак сега съзрях мъжът в тази мъгла

Беше с гръб към мен Стар Побелял Приличаше на измъчен монах

А той бавно се обърна и рече - Не ме ли позна

Вгледах се в лицето му и с ужас себе си видях

 

С трепереща ръка обърнах и последната карта

Ледена виелица ме връхлетя в този миг

Безумна мъка стисна мойто сърце

Неволно изтръгнах сподавен вик

Сълзи опариха скованото ми лице

 

Коленичил бях пред нечий гроб с наклонен кръст

Самотен Обрасъл С изсъхнали отдавна цветя

И сякаш знаех кой лежи в скованата пръст

С посинели устни прошепнах едва личимите надгробни слова

 

                    Добре дошъл пътнико случаен

                    Моля те Стори ми добро

                    Запали свещ и за тази бедна душа

                    А после върви Обич раздавай Никого не наскърбявай

                    И знай че тук почива ЛЮБОВТА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъртвец All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...