13.12.2013 г., 22:33

Четири карти-четири знака

841 0 2

Обърнах картата първа

В безбрежни простори летях в захлас

Ти ме гледаше с любов и топлота

Смело плетяхме венци от мечти за нас

От щастие забравихме какво е самота

 

Нощем звездите брояхме безмълвни

Сплели ръцете си влажни като деца

Целувките ни бяха страстни и дълги

С аромат на ливади и диви цветя

 

Обърнах и картата втора

Тъмен облак в нея видях

А той бързо се спусна над нас

В горчиви думи обърна се нашият смях

Рани си нанасяхме дори без глас

 

Очите ти вещаеха бури и студ

Дяволът от завист ни раздели

Взриви любовта ни сякаш бе буре с барут

О ако знаеш как боли

 

Бавно надигнах и картата трета

Намирах се в пусто поле

Лепкава мъгла като с воал ме обви

От студ и умора прегъвах колене

Мъка напираше в мойте гърди

 

Чак сега съзрях мъжът в тази мъгла

Беше с гръб към мен Стар Побелял Приличаше на измъчен монах

А той бавно се обърна и рече - Не ме ли позна

Вгледах се в лицето му и с ужас себе си видях

 

С трепереща ръка обърнах и последната карта

Ледена виелица ме връхлетя в този миг

Безумна мъка стисна мойто сърце

Неволно изтръгнах сподавен вик

Сълзи опариха скованото ми лице

 

Коленичил бях пред нечий гроб с наклонен кръст

Самотен Обрасъл С изсъхнали отдавна цветя

И сякаш знаех кой лежи в скованата пръст

С посинели устни прошепнах едва личимите надгробни слова

 

                    Добре дошъл пътнико случаен

                    Моля те Стори ми добро

                    Запали свещ и за тази бедна душа

                    А после върви Обич раздавай Никого не наскърбявай

                    И знай че тук почива ЛЮБОВТА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъртвец Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...