Обърнах картата първа
В безбрежни простори летях в захлас
Ти ме гледаше с любов и топлота
Смело плетяхме венци от мечти за нас
От щастие забравихме какво е самота
Нощем звездите брояхме безмълвни
Сплели ръцете си влажни като деца
Целувките ни бяха страстни и дълги
С аромат на ливади и диви цветя
Обърнах и картата втора
Тъмен облак в нея видях
А той бързо се спусна над нас
В горчиви думи обърна се нашият смях
Рани си нанасяхме дори без глас
Очите ти вещаеха бури и студ
Дяволът от завист ни раздели
Взриви любовта ни сякаш бе буре с барут
О ако знаеш как боли
Бавно надигнах и картата трета
Намирах се в пусто поле
Лепкава мъгла като с воал ме обви
От студ и умора прегъвах колене
Мъка напираше в мойте гърди
Чак сега съзрях мъжът в тази мъгла
Беше с гръб към мен Стар Побелял Приличаше на измъчен монах
А той бавно се обърна и рече - Не ме ли позна
Вгледах се в лицето му и с ужас себе си видях
С трепереща ръка обърнах и последната карта
Ледена виелица ме връхлетя в този миг
Безумна мъка стисна мойто сърце
Неволно изтръгнах сподавен вик
Сълзи опариха скованото ми лице
Коленичил бях пред нечий гроб с наклонен кръст
Самотен Обрасъл С изсъхнали отдавна цветя
И сякаш знаех кой лежи в скованата пръст
С посинели устни прошепнах едва личимите надгробни слова
Добре дошъл пътнико случаен
Моля те Стори ми добро
Запали свещ и за тази бедна душа
А после върви Обич раздавай Никого не наскърбявай
И знай че тук почива ЛЮБОВТА
© Мъртвец Всички права запазени