Чичо ти умря
Светъл ти път, Валка!
Цяло ято гарги грачат.
Слънцето смрази и спря.
Казва майка ми: "Юначе,
чичо ти умря.
Не плачи, не си и струва
да проливаме сълза.
Той дори дома порутен
пропиля на зар.
Беше и пиян, окъсан,
вечно нямаше петак.
Бедността излиза скъпо,
тъй е, няма как.
Падна от гърба ни бреме,
влачеше се като скот.
Ех, дано пък да поеме
в по-добър живот.
Ето, облечи си риза
и да свършва този срам.
Хайде, момко, без капризи,
всички чакат там!"
Аз си спомних чичо – светъл
поглед и протрит балтон,
как с последните монети
купи ми бонбон.
И застинах неподвижен.
Гарги през една крещят.
А пък той ми се привижда
в звездния му свят.
Бе с усмивка над земята,
примирен и звездочел,
и над грачещото ято
прати ми врабче.
© Миглена Миткова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много хубав стих, но на този "бонбон" като че и не му е мястото там...
-
Много силно внушение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Имах точна представа за мястото на бонбона в стихотворението, но може да не съм го пресъздала правилно.