18.12.2020 г., 9:23 ч.  

Чичо ти умря 

  Поезия » Друга
295 2 3

Светъл ти път, Валка!

 

Цяло ято гарги грачат.
Слънцето смрази и спря.
Казва майка ми: "Юначе, 
чичо ти умря.

 

Не плачи, не си и струва 
да проливаме сълза.
Той дори дома порутен
пропиля на зар.

 

Беше и пиян, окъсан,
вечно нямаше петак.
Бедността излиза скъпо,
тъй е, няма как.
 
Падна от гърба ни бреме,
влачеше се като скот.
Ех, дано пък да поеме
в по-добър живот.

 

Ето, облечи си риза
и да свършва този срам.
Хайде, момко, без капризи,
всички чакат там!"

 

Аз си спомних чичо – светъл 
поглед и протрит балтон,
как с последните монети 
купи ми бонбон.

 

И застинах неподвижен.
Гарги през една крещят.
А пък той ми се привижда 
в звездния му свят.

 

Бе с усмивка над земята,
примирен и звездочел,
и над грачещото ято
прати ми врабче.
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

  200 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Имах точна представа за мястото на бонбона в стихотворението, но може да не съм го пресъздала правилно.
  • Много хубав стих, но на този "бонбон" като че и не му е мястото там...
  • Много силно внушение!
Предложения
: ??:??