15 июл. 2015 г., 13:13
ЧОВЕЧНОСТ
Потърсих те във свят от неугледност,
докосваше ме, като полъх тих,
но се изгубваше така безследно,
като нечуван и неписан стих!
Сред хората те търсих постоянно,
нали е редно да си точно там,
а всички чудеха се, сякаш им е странно:
-Човечност ли! Какъв е този срам!?
Отивам си, но пак ще те потърся,
аз вярвам, ти си някъде, макар сама!
Ще помълча, от болката ще се отърся ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация