ЧОВЕЧНОСТ
Потърсих те във свят от неугледност,
докосваше ме, като полъх тих,
но се изгубваше така безследно,
като нечуван и неписан стих!
Сред хората те търсих постоянно,
нали е редно да си точно там,
а всички чудеха се, сякаш им е странно:
-Човечност ли! Какъв е този срам!?
Отивам си, но пак ще те потърся,
аз вярвам, ти си някъде, макар сама!
Ще помълча, от болката ще се отърся
и смело в своя път ще продължа!
© Руми All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
