Човечност
ЧОВЕЧНОСТ
Потърсих те във свят от неугледност,
докосваше ме, като полъх тих,
но се изгубваше така безследно,
като нечуван и неписан стих!
Сред хората те търсих постоянно,
нали е редно да си точно там,
а всички чудеха се, сякаш им е странно:
-Човечност ли! Какъв е този срам!?
Отивам си, но пак ще те потърся,
аз вярвам, ти си някъде, макар сама!
Ще помълча, от болката ще се отърся
и смело в своя път ще продължа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
