8 мар. 2020 г., 22:02

Човек

771 1 0

Човекът без думи е просто съд,

в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.

Сам-самичък се разпъва на кръст, 

щом срежат пъпна връв. 

 

Човекът е щастие, но и омраза, 

и двете носи в себе си като нестихваща зараза. 

Човекът е ангел - пратен от небесата,

човекът е демон паднал досущ като Голиата. 

 

Човекът е стихия - 

бурна, непостоянна и далечна.

Човекът е магия - 

странна, дълбока и вечна. 

 

Човекът без думи е само същество,

което не струва, по-малко и от едно кожено палто.

Но облечен ли е в думи - 

по-ценен е и от най-скъпото злато. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...