Човекът без думи е просто съд,

в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.

Сам-самичък се разпъва на кръст, 

щом срежат пъпна връв. 

Човекът е щастие, но и омраза, 

и двете носи в себе си като нестихваща зараза. 

Човекът е ангел - пратен от небесата,

човекът е демон паднал досущ като Голиата. 

Човекът е стихия - 

бурна, непостоянна и далечна.

Човекът е магия - 

странна, дълбока и вечна. 

Човекът без думи е само същество,

което не струва, по-малко и от едно кожено палто.

Но облечен ли е в думи - 

по-ценен е и от най-скъпото злато.