Понякога съм толкова добър човек,
а все ми казват хора, че не трябва.
Защо загиват ценности от миналия век,
това боли ме, а доброто мен ме радва!
Понякога съм толкова добър човек,
а в мен вътре се водят люти битки.
И пак се връщам отново в миналия век,
когато човекът за човека беше Човек!
Понякога съм толкова добър човек,
надявам се и моите деца това да кажат.
Ще им говоря, ще им разкажа за миналия век,
да го разберат те и на приятелите да разкажат.
Понякога съм толкова добър човек,
а в душата ми се борят два вълка сега.
Добрият и лошият водят своята борба,
кой ще надделее от мен зависи в битката.
© Валентин Миленов Все права защищены