May 16, 2023, 10:16 AM

Човек 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
323 3 5
           Човек

 

Понякога съм толкова добър човек,

а все ми казват хора, че не трябва.

Защо загиват ценности от миналия век,

това боли ме, а доброто мен ме радва!

 

Понякога съм толкова добър човек,

а в мен вътре се водят люти битки.

И пак се връщам отново в миналия век,

когато човекът за човека беше Човек!

 

Понякога съм толкова добър човек,

надявам се и моите деца това да кажат.

Ще им говоря, ще им разкажа за миналия век,

да го разберат те и на приятелите да разкажат.

 

Понякога съм толкова добър човек,

а в душата ми се борят два вълка сега.

Добрият и лошият водят своята борба,

кой ще надделее от мен зависи в битката.

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти приятелю!
  • Не искам да асоциирам стихотворението с прекрасната поезия на Петя Дубарова в стиха" Доброта":
    "Понякога съм толкова добра,
    че цялата изтръпвам и боли ме.
    И вените ми, сплетени в гора,
    ми търсят ново, благородно име."
    само че намирам в горните стихове същата човечност и топлота, пред които се възхищавам и благоговея, като отдавам заслужена почет на един истински човек и творец, милеещ за родината и близките си. Това е - Вал Миленов. Адмирации, приятелю!
  • Благодаря ти
  • Аааа, при теб е ясно кой. Аз нямам съмнение.
  • Моето ново стихотворение.
Random works
: ??:??