16.05.2023 г., 10:16

Човек

635 3 4
           Човек

 

Понякога съм толкова добър човек,

а все ми казват хора, че не трябва.

Защо загиват ценности от миналия век,

това боли ме, а доброто мен ме радва!

 

Понякога съм толкова добър човек,

а в мен вътре се водят люти битки.

И пак се връщам отново в миналия век,

когато човекът за човека беше Човек!

 

Понякога съм толкова добър човек,

надявам се и моите деца това да кажат.

Ще им говоря, ще им разкажа за миналия век,

да го разберат те и на приятелите да разкажат.

 

Понякога съм толкова добър човек,

а в душата ми се борят два вълка сега.

Добрият и лошият водят своята борба,

кой ще надделее от мен зависи в битката.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...