16.05.2023 г., 10:16

Човек

630 3 4
           Човек

 

Понякога съм толкова добър човек,

а все ми казват хора, че не трябва.

Защо загиват ценности от миналия век,

това боли ме, а доброто мен ме радва!

 

Понякога съм толкова добър човек,

а в мен вътре се водят люти битки.

И пак се връщам отново в миналия век,

когато човекът за човека беше Човек!

 

Понякога съм толкова добър човек,

надявам се и моите деца това да кажат.

Ще им говоря, ще им разкажа за миналия век,

да го разберат те и на приятелите да разкажат.

 

Понякога съм толкова добър човек,

а в душата ми се борят два вълка сега.

Добрият и лошият водят своята борба,

кой ще надделее от мен зависи в битката.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...