16.05.2023 г., 10:16

Човек

623 3 4
           Човек

 

Понякога съм толкова добър човек,

а все ми казват хора, че не трябва.

Защо загиват ценности от миналия век,

това боли ме, а доброто мен ме радва!

 

Понякога съм толкова добър човек,

а в мен вътре се водят люти битки.

И пак се връщам отново в миналия век,

когато човекът за човека беше Човек!

 

Понякога съм толкова добър човек,

надявам се и моите деца това да кажат.

Ще им говоря, ще им разкажа за миналия век,

да го разберат те и на приятелите да разкажат.

 

Понякога съм толкова добър човек,

а в душата ми се борят два вълка сега.

Добрият и лошият водят своята борба,

кой ще надделее от мен зависи в битката.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...