Човек
Човек
Понякога съм толкова добър човек,
а все ми казват хора, че не трябва.
Защо загиват ценности от миналия век,
това боли ме, а доброто мен ме радва!
Понякога съм толкова добър човек,
а в мен вътре се водят люти битки.
И пак се връщам отново в миналия век,
когато човекът за човека беше Човек!
Понякога съм толкова добър човек,
надявам се и моите деца това да кажат.
Ще им говоря, ще им разкажа за миналия век,
да го разберат те и на приятелите да разкажат.
Понякога съм толкова добър човек,
а в душата ми се борят два вълка сега.
Добрият и лошият водят своята борба,
кой ще надделее от мен зависи в битката.
© Валентин Миленов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти приятелю!
-
Не искам да асоциирам стихотворението с прекрасната поезия на Петя Дубарова в стиха" Доброта":
"Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име."
само че намирам в горните стихове същата човечност и топлота, пред които се възхищавам и благоговея, като отдавам заслужена почет на един истински човек и творец, милеещ за родината и близките си. Това е - Вал Миленов. Адмирации, приятелю! -
Благодаря ти
-
Аааа, при теб е ясно кой. Аз нямам съмнение.
-
Моето ново стихотворение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
