21 апр. 2008 г., 08:01
Родих се и Господ каза:
- Чуй, сине, ти ангел сред хора бъди. Сред хорица злобни, обвити в поквара човеци, с човечност дири и търси. Тъй рече, аз слязох. Започнах да бродя и бродейки раснах с човешки мечти, с любов в сърцето и ангелска вяра посрещах лъжата и злобата ви. И мина се време, но злоба голяма! С посърнала вяра се скитах и търсех надежда дори, там бутна ме някой и каза: - Аз виждал съм тебе, поспри. - Кога си ме виждал ти, грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци. Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви. Проклинам те вечно. И нещо се случи. Със крясък аз викам, но звуци тук няма, със вопъл аз плача, но плач без сълзи. Лицето ми криво, тъй спряло, в забрава блуждае и търси човечност, уви. Човек аз сред хора! О, Боже, къде си, о, сладка забрава, при грешници грешник аз станах, нали? Започнах да бягам от болка в безкрая и някой ме бутна и казах:
- Поспри. Огледах се плахо, но никой и рекох тъй смаян: - Аз виждал съм тебе. Гласът ми отвърна висок и уверен: - Кога си ме виждал ти, грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци. Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви!...
Следующее из категории
Следующее автора