21 апр. 2008 г., 08:01

Човекът и хората

1.1K 0 2
Родих се и Господ каза:- Чуй, сине, ти ангел сред хора бъди.

Сред хорица злобни, обвити в поквара човеци, с човечност дири и търси.

Тъй рече, аз слязох.

Започнах да бродя и бродейки раснах с човешки мечти,

с любов в сърцето и ангелска вяра посрещах лъжата и злобата ви.

И мина се време, но злоба голяма!

С посърнала вяра се скитах и търсех надежда дори,

там бутна ме някой и каза:

- Аз виждал съм тебе, поспри.

- Кога си ме виждал ти,  грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци.

Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви. Проклинам те вечно.

И нещо се случи.

Със крясък аз викам, но звуци тук няма,

със вопъл аз плача, но плач без сълзи.

Лицето ми криво, тъй спряло, в забрава блуждае и търси човечност, уви.

Човек аз сред хора!

О, Боже, къде си, о, сладка забрава, при грешници грешник аз станах, нали?

Започнах да бягам от болка в безкрая и някой ме бутна и казах: - Поспри.

Огледах се плахо, но никой и рекох тъй смаян:

- Аз виждал съм тебе.

Гласът ми отвърна висок и уверен:

- Кога си ме виждал ти, грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци.

Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви!...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Вики и се надявам скоро да публикуваш още някое и друго стихче защото и двете ти стихотворения са прекрасни и чакам с нетърпение още
  • "Чуй,сине,ти ангел сред хора бъди"-направо ми взе акъла този ред...7 думи и 700 истини във тях!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...