Човекът и хората
Сред хорица злобни, обвити в поквара човеци, с човечност дири и търси.
Тъй рече, аз слязох.
Започнах да бродя и бродейки раснах с човешки мечти,
с любов в сърцето и ангелска вяра посрещах лъжата и злобата ви.
И мина се време, но злоба голяма!
С посърнала вяра се скитах и търсех надежда дори,
там бутна ме някой и каза:
- Аз виждал съм тебе, поспри.
- Кога си ме виждал ти, грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци.
Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви. Проклинам те вечно.
И нещо се случи.
Със крясък аз викам, но звуци тук няма,
със вопъл аз плача, но плач без сълзи.
Лицето ми криво, тъй спряло, в забрава блуждае и търси човечност, уви.
Човек аз сред хора!
О, Боже, къде си, о, сладка забрава, при грешници грешник аз станах, нали?
Започнах да бягам от болка в безкрая и някой ме бутна и казах: - Поспри.
Огледах се плахо, но никой и рекох тъй смаян:
- Аз виждал съм тебе.
Гласът ми отвърна висок и уверен:
- Кога си ме виждал ти, грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци.
Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви!...
© Александър Т All rights reserved.
и се надявам скоро да публикуваш още някое и друго стихче защото и двете ти стихотворения са прекрасни и чакам с нетърпение още 