Apr 21, 2008, 8:01 AM

Човекът и хората 

  Poetry » Other
872 0 2
Родих се и Господ каза:
- Чуй, сине, ти ангел сред хора бъди.

Сред хорица злобни, обвити в поквара човеци, с човечност дири и търси.

Тъй рече, аз слязох.

Започнах да бродя и бродейки раснах с човешки мечти,

с любов в сърцето и ангелска вяра посрещах лъжата и злобата ви.

И мина се време, но злоба голяма!

С посърнала вяра се скитах и търсех надежда дори,

там бутна ме някой и каза:

- Аз виждал съм тебе, поспри.

- Кога си ме виждал ти,  грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци.

Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви. Проклинам те вечно.

И нещо се случи.

Със крясък аз викам, но звуци тук няма,

със вопъл аз плача, но плач без сълзи.

Лицето ми криво, тъй спряло, в забрава блуждае и търси човечност, уви.

Човек аз сред хора!

О, Боже, къде си, о, сладка забрава, при грешници грешник аз станах, нали?

Започнах да бягам от болка в безкрая и някой ме бутна и казах:
- Поспри.

Огледах се плахо, но никой и рекох тъй смаян:

- Аз виждал съм тебе.

Гласът ми отвърна висок и уверен:

- Кога си ме виждал ти, грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци.

Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви!...



© Александър Т All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Вики и се надявам скоро да публикуваш още някое и друго стихче защото и двете ти стихотворения са прекрасни и чакам с нетърпение още
  • "Чуй,сине,ти ангел сред хора бъди"-направо ми взе акъла този ред...7 думи и 700 истини във тях!
Random works
: ??:??