Човекът и хората
Сред хорица злобни, обвити в поквара човеци, с човечност дири и търси.
Тъй рече, аз слязох.
Започнах да бродя и бродейки раснах с човешки мечти,
с любов в сърцето и ангелска вяра посрещах лъжата и злобата ви.
И мина се време, но злоба голяма!
С посърнала вяра се скитах и търсех надежда дори,
там бутна ме някой и каза:
- Аз виждал съм тебе, поспри.
- Кога си ме виждал ти, грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци.
Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви. Проклинам те вечно.
И нещо се случи.
Със крясък аз викам, но звуци тук няма,
със вопъл аз плача, но плач без сълзи.
Лицето ми криво, тъй спряло, в забрава блуждае и търси човечност, уви.
Човек аз сред хора!
О, Боже, къде си, о, сладка забрава, при грешници грешник аз станах, нали?
Започнах да бягам от болка в безкрая и някой ме бутна и казах: - Поспри.
Огледах се плахо, но никой и рекох тъй смаян:
- Аз виждал съм тебе.
Гласът ми отвърна висок и уверен:
- Кога си ме виждал ти, грешнико - нивга! Аз бродя из свят на слепци.
Ти, личност коварна, противна, със облик на ангел, уви!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Т Всички права запазени
и се надявам скоро да публикуваш още някое и друго стихче защото и двете ти стихотворения са прекрасни и чакам с нетърпение още 