6 нояб. 2008 г., 19:37

Човешки свят...

942 0 3
 

Кой реши

да ни озаглави, че ще сме хора?

Кой реши

да заблуди света,

че ще живурка в служба на нищожния човек?

Кой реши,

че думата "човек" ще значи много?

 

Кой реши,

че "много" е това, което трябва на човек?...

...............................................................................

 

Учудва ме

колко ограничен може да бъде "човек"

в своята образованост!...

Учудва ме

колко егоист може да бъде "човек"

в своето щастие!...

Учудва ме

колко жесток може да бъде "човек"

в своите безкомпромисни желания!...

 

Учудва ме колко дребнав е светът!...

...............................................................................

 

Болка...

Лишения...

Агресия...

Мизерия...

 

Злоба!...

Колко много злоба!

.................................................................................

 

Вече нищо не ме учудва...

Нищо!...

 

Това е светът!...

 

Нашият човешки свят...

Нашето пре-скъпо "много"...

.................................................................................

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро! Поздрави!
  • Е.... Това е!Светът!Човекът!!! Браво! 6 от мен!!!
  • Много размишления,много въпроси и голямо послание-колко малко ни трябва -но къде е то и как да го задържим, когато го намерим...
    Приятно ми беше с теб -поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...