6.11.2008 г., 19:37

Човешки свят...

932 0 3
 

Кой реши

да ни озаглави, че ще сме хора?

Кой реши

да заблуди света,

че ще живурка в служба на нищожния човек?

Кой реши,

че думата "човек" ще значи много?

 

Кой реши,

че "много" е това, което трябва на човек?...

...............................................................................

 

Учудва ме

колко ограничен може да бъде "човек"

в своята образованост!...

Учудва ме

колко егоист може да бъде "човек"

в своето щастие!...

Учудва ме

колко жесток може да бъде "човек"

в своите безкомпромисни желания!...

 

Учудва ме колко дребнав е светът!...

...............................................................................

 

Болка...

Лишения...

Агресия...

Мизерия...

 

Злоба!...

Колко много злоба!

.................................................................................

 

Вече нищо не ме учудва...

Нищо!...

 

Това е светът!...

 

Нашият човешки свят...

Нашето пре-скъпо "много"...

.................................................................................

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро! Поздрави!
  • Е.... Това е!Светът!Човекът!!! Браво! 6 от мен!!!
  • Много размишления,много въпроси и голямо послание-колко малко ни трябва -но къде е то и как да го задържим, когато го намерим...
    Приятно ми беше с теб -поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...