Lilly (Лилия)
1 121

Nov 6, 2008, 7:37 PM

Човешки свят...

Poetry

930 0 3

Кой реши

да ни озаглави, че ще сме хора?

Кой реши

да заблуди света,

че ще живурка в служба на нищожния човек?

Кой реши,

че думата "човек" ще значи много?

Кой реши,

че "много" е това, което трябва на човек?...

...............................................................................

Учудва ме

колко ограничен може да бъде "човек"

в своята образованост!...

Учудва ме

колко егоист може да бъде "човек"

в своето щастие!...

Учудва ме

колко жесток може да бъде "човек"

в своите безкомпромисни желания!...

Учудва ме колко дребнав е светът!...

...............................................................................

Болка...

Лишения...

Агресия...

Мизерия...

Злоба!...

Колко много злоба!

.................................................................................

Вече нищо не ме учудва...

Нищо!...

Това е светът!...

Нашият човешки свят...

Нашето пре-скъпо "много"...

.................................................................................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

icohim (Христо Стоянов)

Добро! Поздрави!

2008-11-06T22:08:04+02:00
OtKrOvEni3 (Милкана)

Е.... Това е!Светът!Човекът!!! Браво! 6 от мен!!!

2008-11-06T19:55:04+02:00
СОЛАР (Дима)

Много размишления,много въпроси и голямо послание-колко малко ни трябва -но къде е то и как да го задържим, когато го намерим...
Приятно ми беше с теб -поздрави!

2008-11-06T19:50:11+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0