8 мар. 2011 г., 20:49

Чудният хор на моите мисли 

  Поэзия » Другая
593 0 4

Откриват мислите ми нови  брегове,
прекосявайки морета и простори сини,
а понякога се губят  в сухите пустини
на безлични и фригидни светове...

Завърнали се с изгрева, превръщат ме в птица,
разтворила криле над чудесата по земята,
а със залеза превръщат ме във жрица
на любовта,  Божествена и свята...

През сълзите ми, в молитвата за прошка,
закичват те надеждата на моята душа
с диамантената, скъпоценна брошка
на най-блестящата в нощта звезда

и пее чудният им хор за мен - благословената жена,
за откритите в живота ми неща, и  пресътворени,
за страстите ми - извори на животворната вода,
за болката и обичта, в същността ми вкоренени.

D.Patton

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ели,благодаря Ви за коментара,мисля,че имате право...това е един мой стар стих от стихосбирката ми "The sky I love" изд.1997 в ZA.Аз се опитвам да превеждам някои от стиховете си на Бг език,но не звучат добре,или се получава толкова различно,че май не бива да го правя повече! А на Бг език, стихове се опитвам да пиша от 2010 м.март,нямам никакви претенции,че мога да стана Бг поет,и си мислех,че в този сайт хората споделят както професионализъм в писането на поезия,така и аматьорство,и че са човечни в коментариите си..!Аз чета ваши стихове и съм възхитена!Поздрави!
  • Безлични и фригидни светове? Диамантената, скъпоценна брошка на звездата, дето закичвала надежда на душата? В същността ми вкоренени? Писано, писано, ама май непрочетено после.
  • Страхотни са!
  • Хареса ми!!!
Предложения
: ??:??