Чудният хор на моите мисли

8.03.2011 г., 20:49 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 1

680 0 4

Откриват мислите ми нови брегове,
прекосявайки морета и простори сини,
а понякога се губят в сухите пустини
на безлични и фригидни светове...
Завърнали се с изгрева, превръщат ме в птица,
разтворила криле над чудесата по земята,
а със залеза превръщат ме във жрица
на любовта, Божествена и свята...
През сълзите ми, в молитвата за прошка,
закичват те надеждата на моята душа
с диамантената, скъпоценна брошка
на най-блестящата в нощта звезда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сватбени послания
Бреза, в която ще се преродиш

Косите ти ухаеха на сняг сред смугла ноемврийска вечер, на бухващия търпеливо хляб, на житено мълчан...
Към рая

Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
Червени сълзи

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Още произведения »