Чудният хор на моите мисли
Откриват мислите ми нови брегове,
прекосявайки морета и простори сини,
а понякога се губят в сухите пустини
на безлични и фригидни светове...
Завърнали се с изгрева, превръщат ме в птица,
разтворила криле над чудесата по земята,
а със залеза превръщат ме във жрица
на любовта, Божествена и свята...
През сълзите ми, в молитвата за прошка,
закичват те надеждата на моята душа
с диамантената, скъпоценна брошка
на най-блестящата в нощта звезда
и пее чудният им хор за мен - благословената жена,
за откритите в живота ми неща, и пресътворени,
за страстите ми - извори на животворната вода,
за болката и обичта, в същността ми вкоренени.
D.Patton
© Дейзи Патън All rights reserved.
