Ни солнце, ни звезда...
Вл. Набоков
Не в парковете на Париж,
ни в пищна ботаническа градина,
не даже в крепостта на Ниш,
ни в джунглите на Аржентина.
А на полянка с прашен ръб,
зад блока стар, почти незрима,
до плочника с напукан, парещ гръб –
четирилистна детелина.
11.08. 2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
