16 мая 2007 г., 13:48

Чудо ("Проза")

Поэзия

995 0 7

Чудо

Затворник...
Във тежкото тяло,
С груби, мъжки черти.
Къде се е чуло, видяло
Човек - без криле - да лети?

Тъй плътно покривам трасето,
Че чак да не вярваш, макар!
И правата следвам. Ето:
Работя, печеля (и харча!) със жар.

В минути самотни проблясва,
На Словото страшната мощ.
Когато успея - израствам
И щипвам от тоя разкош.
*
Затворник...
Във тленното тяло,
Груби, мъжки черти.
Чудо се чуло, видяло
Моряк - без криле - да лети...

11 октомври 2001, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Чудеят незагробените страсти по суша и море
в човешките копнежи щипваме небесно "Ясно",
неясното затваря ни в едно "Добре"...
но не за сетен път въздигаме писеца,
и не за себе си бумти сърцето в мрак.
На долетелите- добро гнездене, на
неопиталите "нека"да е над Градец-а,
че там светлее подвиг на юнак!

2009-04-06T09:49:57+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

... КРАСИВО Е....

2009-03-31T12:57:38+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Шом лети душата, криле не трябват.

2008-10-21T01:20:01+03:00
феникс (Светльо Златанов)

Ние "морските" сме от хвърчащите риби! Не само плуваме, но и летим! Дори и другите учим!Защото без летенето сивотата на ежедневието ще ни превърне в мравки!

2007-05-24T15:36:52+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Браво!6 отново!

2007-05-16T21:47:50+03:00