Чудото на живота
Разкъсвах се на хиляди посоки
и се лутах между днес и вчера,
потъвах ниско, качвах се високо,
докато най-накрая я намерих.
Най-вярната, единствената, моя,
по която правя стъпки свежи,
по която има студ, неволя,
но и радост, обич и стремежи.
.
Всяка крачка тук и всяка гледка
ми показват, че си заслужава
да живея, без да търся сметка
на кого по колко му се дава.
Пътеката ми никак не е права,
предлага ми и много неизвестни,
но взимам с пълни шепи, не оставям
да си отиде този ден чудесен
без да съм отпила красотата
на изгряващото слънце сутрин
и ме изпълва тръпката позната,
че се събуждам жива, и е утре.
На всеки пращам по една усмивка,
сърцето ми за щастие е лудо.
Понякога ми идва да извикам:
„Животът сам по себе си е чудо!“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
