8.01.2022 г., 23:44 ч.

Чудото на живота 

  Поезия » Друга
5.0 / 6
818 3 9
Разкъсвах се на хиляди посоки
и се лутах между днес и вчера,
потъвах ниско, качвах се високо,
докато най-накрая я намерих.
Най-вярната, единствената, моя,
по която правя стъпки свежи,
по която има студ, неволя,
но и радост, обич и стремежи.
.
Всяка крачка тук и всяка гледка
ми показват, че си заслужава
да живея, без да търся сметка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Предложения
  • Живея сякаш съм на вълнолом и водя дълга битка със вълните. Застанах между тях и своят дом. Аз вече ...
  • И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
  • Когато го видях към мен да идва, затичах се пътеката да чистя - от избуяли тръни и коприва. И радост...

Още произведения »