Разкъсвах се на хиляди посоки
и се лутах между днес и вчера,
потъвах ниско, качвах се високо,
докато най-накрая я намерих.
Най-вярната, единствената, моя,
по която правя стъпки свежи,
по която има студ, неволя,
но и радост, обич и стремежи.
.
Всяка крачка тук и всяка гледка
ми показват, че си заслужава
да живея, без да търся сметка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up