Разкъсвах се на хиляди посоки
и се лутах между днес и вчера,
потъвах ниско, качвах се високо,
докато най-накрая я намерих.
Най-вярната, единствената, моя,
по която правя стъпки свежи,
по която има студ, неволя,
но и радост, обич и стремежи.
.
Всяка крачка тук и всяка гледка
ми показват, че си заслужава
да живея, без да търся сметка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up