Ако си по-добър от някого
би ли го съдил и винил ти?
Нищо, че душата ти кърви!
Пристегни силно вените ѝ
с къс от покрова на вярата ѝ!
С останалото нежно завий я!
Под стряха звездна приюти я!
Приласкай я сред мълчание и до
изгрева трети безмълвно я теши!
Безполезното – нима не знаеш?
Ни си посял, не си го садил ти!
Сеячът грижовен, когато реши,
с мотиката на онзи ангел свой
ненужното ще отсече и оплеви.
Ако аз съм по-добра от някого,
бих ли го съдила или винила го?!
Премълчаното Е отвъд предела
на досегаемото и на видимото.
Аз вярвам! Вярвам в Чудото!
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены