Ако си по-добър от някого

би ли го съдил и винил ти?

Нищо, че душата ти кърви!

Пристегни силно вените ѝ

с къс от покрова на вярата ѝ!

С останалото нежно завий я!

Под стряха звездна приюти я!

Приласкай я сред мълчание и до

изгрева трети безмълвно я теши!

Безполезното – нима не знаеш?

Ни си посял, не си го садил ти!

Сеячът грижовен, когато реши,

с мотиката на онзи ангел свой

ненужното ще отсече и оплеви.

Ако аз съм по-добра от някого,

бих ли го съдила или винила го?!

Премълчаното Е отвъд предела

на досегаемото и на видимото.   

Аз вярвам! Вярвам в Чудото!

Самадхи