24 нояб. 2011 г., 11:43

Чуй ме, Свирачо! Не бива! 

  Поэзия » Юмористическая
645 0 15

С разрошен перчем, сам и студен

вятър на флейта засвири,

а повикът вечен политна далече

ласка гореща  да дири.

 

От свойте комини, облечени в синьо,

димни принцеси танцуват.

Оправяйки букли, кокетните кукли

балните рокли вълнуват.

 

Топли и мили, в сърцата открили

тръпка, до днес непозната...

Вятърът нежен, но много небрежен,

пленил е на всички сърцата...

 

С разрошен перчем, към тях устремен,

на всяка той шепне: „Красива!“

И те го сънуват, в мечти го рисуват...

Чуй ме, Свирачо! Не бива!

© Валентина Лозова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??