(По Владислав Евсеев)
Ти пристигна – с последните
сиви, мрачни, зли дъждове.
Аз пък, спомена сложих разсеяно
на гърдите си, вместо твойте ръце.
И по женски печално стиснах очи,
ти – по мъжки нехайно целуна
неразплаканите ми ръце.
Ех, че среща случайна, безсмислена!
Не боли, а дъждът все така
ръждиво и без спомен вали.
Нищичко не ми казвай – ...