Чужди
(По Владислав Евсеев)
Ти пристигна – с последните
сиви, мрачни, зли дъждове.
Аз пък, спомена сложих разсеяно
на гърдите си, вместо твойте ръце.
И по женски печално стиснах очи,
ти – по мъжки нехайно целуна
неразплаканите ми ръце.
Ех, че среща случайна, безсмислена!
Не боли, а дъждът все така
ръждиво и без спомен вали.
Нищичко не ми казвай –
дори раздялата вече не ръми.
Вече няма какво да си кажем
и не искам да зная дали ти,
дали аз съм виновна,
все едно – чужди сме си.
Само няколко паднали есенни листи
шумолят под краката ни, спомняйки ти,
че от очите ни светли и чисти
някога капеха слънчеви истини
и в земята все още припарват следи.
Моите... твоите сълзи...
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
