6 мая 2010 г., 08:43

Чуждо огледало ли е... го строши!

947 0 12
Уж нямаше 
какво да губя 
или така
изглеждаше
във този миг.
Отписала се,

сълзи ронех
на воля,без адрес.
Тъй сладичко се
самосъжалявах,
че границата 
минах днес.
Погледнах се
и забелязах
поредния регрес.
И силата ми
ескалира

и в удар се роди
по собствената ми
заблуда и 
огледалото строши.
Уж нямаше 
какво да губя?
А себе си
къде аз скрих?
Простено е за днес.
За утре... надали?



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...