Чуждо огледало ли е... го строши!
| Уж нямаше | ||
| какво да губя | ||
| или така изглеждаше |
||
| във този миг. | ||
| Отписала се, |
||
| сълзи ронех | ||
| на воля,без адрес. | ||
| Тъй сладичко се | ||
| самосъжалявах, | ||
| че границата | ||
| минах днес. | ||
| Погледнах се | ||
| и забелязах | ||
| поредния регрес. | ||
| И силата ми | ||
| ескалира | ||
| и в удар се роди | ||
| по собствената ми | ||
| заблуда и | ||
| огледалото строши. | ||
| Уж нямаше | ||
| какво да губя? | ||
| А себе си | ||
| къде аз скрих? | ||
| Простено е за днес. | ||
| За утре... надали? | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.

