Уж нямаше | ||
какво да губя | ||
или така изглеждаше |
||
във този миг. | ||
Отписала се, |
||
сълзи ронех | ||
на воля,без адрес. | ||
Тъй сладичко се | ||
самосъжалявах, | ||
че границата | ||
минах днес. | ||
Погледнах се | ||
и забелязах | ||
поредния регрес. | ||
И силата ми | ||
ескалира | ||
и в удар се роди | ||
по собствената ми | ||
заблуда и | ||
огледалото строши. | ||
Уж нямаше | ||
какво да губя? | ||
А себе си | ||
къде аз скрих? | ||
Простено е за днес. | ||
За утре... надали? | ||
© Мариана Вълкова Всички права запазени