15 мая 2011 г., 23:10

Чукче и наковалня

1.3K 0 11

 


Чукче и наковалня


Конецът, който ни свързва,

е плетен от паяк,

умрял след творбата си,

защото, без да иска, я скъса.

 

Въжето, което грижливо

затегна до крясък,

се скъса в представата,

че свободата ти за мен е по-важна.

 

Мислите, които и двама

от себе си скривахме,

не спряха да се любят неистово,

докато гневни и глупаво се лъжехме.

 

Най-силната верига е срещата
и разделите в очите ни.

Колкото ковяхме бягство,

толкова и стомана оплетохме.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....