15 мая 2011 г., 23:10

Чукче и наковалня

1.3K 0 11

 


Чукче и наковалня


Конецът, който ни свързва,

е плетен от паяк,

умрял след творбата си,

защото, без да иска, я скъса.

 

Въжето, което грижливо

затегна до крясък,

се скъса в представата,

че свободата ти за мен е по-важна.

 

Мислите, които и двама

от себе си скривахме,

не спряха да се любят неистово,

докато гневни и глупаво се лъжехме.

 

Най-силната верига е срещата
и разделите в очите ни.

Колкото ковяхме бягство,

толкова и стомана оплетохме.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...