15.05.2011 г., 23:10

Чукче и наковалня

1.3K 0 11

 


Чукче и наковалня


Конецът, който ни свързва,

е плетен от паяк,

умрял след творбата си,

защото, без да иска, я скъса.

 

Въжето, което грижливо

затегна до крясък,

се скъса в представата,

че свободата ти за мен е по-важна.

 

Мислите, които и двама

от себе си скривахме,

не спряха да се любят неистово,

докато гневни и глупаво се лъжехме.

 

Най-силната верига е срещата
и разделите в очите ни.

Колкото ковяхме бягство,

толкова и стомана оплетохме.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...