Чукче и наковалня
Конецът, който ни свързва,
е плетен от паяк,
умрял след творбата си,
защото, без да иска, я скъса.
Въжето, което грижливо
затегна до крясък,
се скъса в представата,
че свободата ти за мен е по-важна.
Мислите, които и двама
от себе си скривахме,
не спряха да се любят неистово,
докато гневни и глупаво се лъжехме.
Най-силната верига е срещата
и разделите в очите ни.
Колкото ковяхме бягство,
толкова и стомана оплетохме.
© Боряна All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
