Чуваш ли?
Сърцето мое е отключено за теб
и не от днес и вчера, а с надежда
тупти то повече от четвърт век.
Обичта ми силна го зарежда.
Не чака да получи точен знак,
а просто вярва, утре ще се случи
да свие в шепа сребърен петак
и щастие безценно да си купи.
Да хукне с ветровете във галоп,
към утрото, от слънце просветляло,
венец да свие огнен и със скок
във тебе да се сгуши... отмаляло.
Сърцето мое чуваш ли, кажи?
Днес бие тихо, влюбено, спокойно.
Повярвало във идващите дни,
рисува спомените ни безбройни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
Поздрави!
